Satin`s Fashion & Creations

The beautiful lakes of B. R. are a fantastic place of last rendezvous with Death. If you meet an alligator hunter, as you are driving a boat around, it is a good sign – maybe your chart ascendant has reached its lowest degree and you know it now – it`s dying times. These times have come - when the aliens promised Admiral Terrance Shane they are going to return one day and to take possession of the Earth.

The alligators are meant to bring good luck, in fact, I wasn`t aware with that, but they are meant to do so. Their teeth, collected by some people, can bring real luck or to make your wishes come true. You can just put the alligators` teeth under your pillow and to dream over them a couple of nights and … it`s very possible your desire soon to come true. It`s even believed that alligators and their presence in the area can kick out the malignancies out of your body and to provide you a bit longer life, than the medicals, chemotherapy, radiotherapy, Zen – Buddhism, and Ayurveda can do. I wish all people with malignancies who run through that kind of therapy or any kind of proper treatment good luck and healing. And, recall, when things seem to be absolutely hopeless, no hope at all, there will always be an alligator or alligator teeth that can rescue you.

Please, when you repost that, point out the source and don`t forget that the writing has got it`s author – Satin Damian

Фотографът Дългас Къркланд със снимки и спомени за модната икона

Юли 1962 г., Париж. Все още почти неизвестният американски фотограф Дъглас Къркланд има поръчка от списание Look да снима Коко Шанел. Двамата остават заедно три седмици. „Той е на 27, но изглежда като красиво момче, което за първи път е облякло костюм. Тя е на 79, но носи бръчките си, както носи и костюма си Chanel: с предизвикателна елегантност“, пише известната модна журналистка Джудит Търман в увода към книгата Coco Chanel: Three Weeks/1962 , издадена от Glitterati. В нея фотографът показва резултата от трите седмици, които прекарва в Париж и компанията на Габриел „Коко“ Шанел (1883-1971 г.).

Началото никак не е обещаващо. Преди пътуването в редакцията на Look дълго се дискутира дали изобщо Шанел заслужава да й бъде отделяно подобно внимание. Накрая надделява лагерът в полза на репортажа, най-вече заради задочното „присъствие“ на дизайнерката в Белия дом чрез носените от Жаклин Кенеди нейни модели. Доказателство, че историята не е взета прекалено насериозно, е и билетът на Къркланд за икономична класа във времена, когато журналистите и фотографите винаги пътуват в първа. От своя страна Коко Шанел се съгласява да бъде направена модна фотосесия. Поръчката, която обаче фотографът получава от шефовете си, е да снима не толкова модата, а самата нея. В началото тя не му обръща особено внимание, въпреки че той вече е снимал звезди като Мерилин Монро.

В опита си да й се хареса Дъглас започва да снима последната й колекция. Той насочва обектива към щатните манекенки на модната къща, които завежда на избрани от него емблематични места из Париж. Някои от момичетата флиртуват с него, други се отнасят като към по-малък брат, но всички са дружелюбни. По настояване на Мадмоазел, както той неизменно я нарича, Дъглас Къркланд проявява филма още в Паржи и й показва резултата. Доволна от видяното и свикнала да се доверява на инстинктите си, Шанел решава да го допусне по-близо до себе си.

След като веднъж му дава зелена светлина да бъде максимално дълго време с нея и екипа й, тя постепенно се превръща в ментор на все още неопитния фотограф. „Когато с Мадмоазел се сближихме, се запитах дали ме виждаше като сина, който никога не е имала, или като някой далечен любовник от миналото“, спомня си Дъглас Къркланд.

Шанел го окуражава да научи френски и да носи в джоба си речник. Той наистина се влюбва в страната и хората. Няколко години по-късно среща съпругата си Франсоаз, с която са заедно и до днес, и която става негов агент и съдружник. В дългата си кариера, от която роденият през 1934 г. в Торонто фотограф няма намерение да се отказва, той и друг път е срещал известни покровителки. Най-важна по думите му се оказва подкрепата от Елизабет Тейлър, която се съгласява той да я снима, докато е тежко болна. Снимал е още Джуди Гарланд, Бриджит Бардо, Марлене Дитрих. Къркланд работи предимно за списанията Life и Look през 60-те и 70-те години на ХХ век, златната епоха на фотожурналистиката. Той е бил официален фотограф на снимачните площадки на повече от сто и петдесет филма, сред които „Титаник“ и „Великият Гетсби“.

Фотографът снима Коко Шанел, докато всяка сутрин тя изминава пеша краткото разстояние между апартамента си в хотел „Риц“, който е нейн дом в продължение на 20 г., и ателието си. Една жена може да е страхотна на 20, очарователна на 40 и неустоима до края на живота си.

Всяка жена има възрастта, която заслужава, е присъдата на великата дизайнерка, която продължава да работи до смъртта си. Пред обектива тя никога не сваля шапката си. Фотографът не си спомня на някой от подчинените й да му е хрумвало да й противоречи. Коко пали цигарите си със запалка Dunhill от 1925 г., подарък от скъп човек. „Предпочитам да пазя предмети за спомен, вместо снимки“, споделя Мадмоазел на Дъглас Къркланд. По време на ревютата си тя често сяда на витата стълба в ателието си, откъдето не може да бъде видяна, но тя може да наблюдава реакцията на публиката на подредените като калейдоскоп огледала.

Последната събота, преди той да си замине, Коко и Дъглас обядват в апартамента й, докато тя му дава урок по изтънчени обноски на масата. Накрая тя, напълно неочаквано за него, го пита дали иска да я придружи по време на ваканцията й в Швейцария, където да й направи още снимки. От вълнение той едва успява да изпрати новината до редакцията. Следобед с кола отиват във Версай. Докато се разхождат, се смрачава и започва да пръска. Къркланд предлага на Коко шлифера си, който тя намята върху раменете си. Той се отдалечава и прави една последна снимка. Така остава в спомените му. Когато в понеделник отива в парижкия офис на списанието, получава нареждането да се върне в Щатите.